Jump to content

Dimitar Popgeorgiev: Difference between revisions

From Wikipedia, the free encyclopedia
Browse history interactively
← Previous edit
Content deleted Content added
VisualWikitext
No edit summary
Tags: Reverted Visual edit Mobile edit Mobile web edit
North Macedonia was established in 1991.
 
Line 1: Line 1:
{{Short description|Bulgarian revolutionary (1840–1907)}}
{{Short description|Bulgarian revolutionary (1840–1907)}}
[[Image:Dimitar-Popgeorgiev-portrait.jpg|right|thumb|Berovski as Bulgarian officer]]
[[Image:Dimitar-Popgeorgiev-portrait.jpg|right|thumb|Berovski as Bulgarian officer]]
'''Dimitar Popgeorgiev Berovski''' ({{langx|bg|Димитър Попгеоргиев Беровски}}, {{langx|mk|Димитар Попѓоргиев Беровски}}, 1840 &ndash; 1907) was a Bulgarian and Macedonian revolutionary<ref>Писмо на Димитър Беровски от Кюстендил — внук на Димитър Попгеоргиев Беровски, изпратено до редакцията на в. „Поглед”, с молба да бъде публикувано, да сподели с читателите на вестника неговите огорчения от определен кръг скопски автори, присвоили си правото да бъдат национални прекръстители на неговото семейство
'''Dimitar Popgeorgiev Berovski''' ({{langx|bg|Димитър Попгеоргиев Беровски}}, {{langx|mk|Димитар Попѓоргиев Беровски}}, 1840 &ndash; 1907) was a Bulgarian revolutionary<ref>Писмо на Димитър Беровски от Кюстендил — внук на Димитър Попгеоргиев Беровски, изпратено до редакцията на в. „Поглед”, с молба да бъде публикувано, да сподели с читателите на вестника неговите огорчения от определен кръг скопски автори, присвоили си правото да бъдат национални прекръстители на неговото семейство
[http://www.promacedonia.org/sg/sg_pril_21-24.html#23.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/sg/sg_1_1.html Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 26]</ref><ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, {{ISBN|954-430-922-5}}, стр. 212 – 213.</ref> from Ottoman [[Macedonia (region)|Macedonia]]. He was one of the leaders of the [[Razlovci uprising]] and [[Kresna-Razlog Uprising]].
[http://www.promacedonia.org/sg/sg_pril_21-24.html#23.]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/sg/sg_1_1.html Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 26]</ref><ref>Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, {{ISBN|954-430-922-5}}, стр. 212 – 213.</ref> from Ottoman [[Macedonia (region)|Macedonia]]. He was one of the leaders of the [[Razlovci uprising]] and [[Kresna-Razlog Uprising]].


Latest revision as of 19:55, 21 November 2024

Berovski as Bulgarian officer

Dimitar Popgeorgiev Berovski (Bulgarian: Димитър Попгеоргиев Беровски, Macedonian: Димитар Попѓоргиев Беровски, 1840 – 1907) was a Bulgarian revolutionary[1][2][3] from Ottoman Macedonia. He was one of the leaders of the Razlovci uprising and Kresna-Razlog Uprising.

Biography

[edit]

He was born on 1840 in Berovo (present-day North Macedonia).[4] He studied in Odessa where he met Georgi Sava Rakovski and fell under his influence. Later Berovski participated in his Bulgarian legion in Belgrade. Then he worked as a Bulgarian teacher in Macedonia. For his anti-Greek Orthodox Church policy Berovski was jailed. For a brief period, he became an adherent of the Bulgarian Greek Catholic Church.[5] Later he emigrated to Istanbul and became one of the members of the Bulgarian Exarchate.[6] In 1875 Berovski was among the leaders of the Association "Bulgarian Dawn" in Thessaloniki.[7] In 1876 Berovski was one of the leaders of Razlovci uprising.[8] In an encounter with the Ottomans, he was wounded, but managed to escape to the Maleševo Mountains. The uprising was suppressed. He also participated in the Russo-Turkish War (1877–1878) and was a leader of the Kresna-Razlog Uprising.[4]

Later he was authorized to telegraph to Constituent Bulgarian Parliament versus the signing of the Treaty of Berlin and in maintenance of Unification of Bulgaria and to represent Bulgarians from Macedonia on its sessions.[9] After that he еmigrated in Bulgaria and worked as a Bulgarian police officer and district governor[10] in Kyustendil, Tsaribrod and Radomir. Berovski took part in the Bulgarian unification and in the Serbo-Bulgarian War in 1885. Later he supported the Supreme Macedonian-Adrianople Committee (SMAC).[11] For a short time in 1902, Popgeorgiev served as mayor of Kyustendil. He died in Kyustendil in 1907.[12]

Some of his personal belongings are kept in the monastery "St Archangel Michael" which serves as the city museum of Berovo.[13]

See also

[edit]

Literature

[edit]

References

[edit]
Wikimedia Commons has media related to Dimitar Popgeorgiev.
  1. ^ Писмо на Димитър Беровски от Кюстендил — внук на Димитър Попгеоргиев Беровски, изпратено до редакцията на в. „Поглед”, с молба да бъде публикувано, да сподели с читателите на вестника неговите огорчения от определен кръг скопски автори, присвоили си правото да бъдат национални прекръстители на неговото семейство [1]
  2. ^ Гоцев, Славе. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец 1860–1912, София 1988, с. 26
  3. ^ Чолов, П., „Българските въоръжени чети и отряди през XIX век“, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430-922-5, стр. 212 – 213.
  4. ^ a b Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0-8108-6295-6, p. 26.
  5. ^ Д. Дойнов, Националнореволюционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на XIX век, С., 1976, с. 102.
  6. ^ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ НАЗАД - Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г. Коте Попстоянов (Съставител Бойко Киряков, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1988)[2]
  7. ^ Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., Издателство на Отечествения Фронт, София, 1988, стр. 15.
  8. ^ Freedom or death, the life of Gotsé Delchev, Mercia MacDermott, Journeyman Press, 1978, ISBN 0-904526-32-1, pp. 41–42.
  9. ^ Credentials for the participation of Bulgarians from Macedonia in the Constituent Assembly of the Principality [3]
  10. ^ Регионален исторически музей - Кюстендил
  11. ^ Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, ISBN 9789549121063, 2003, стр. 280.
  12. ^ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 48.
  13. ^ "Living Heritage". 2007-09-11. Archived from the original on 2007-08-14. Retrieved 2007-09-11.
Retrieved from "https://en.wikipedia.org/enwiki/w/index.php?title=Dimitar_Popgeorgiev&oldid=1258815653"